Македонска трибуна, брой 739 от 17 април 1941 г.

Христосъ Возкресе!

• Македония превзета от Германците
• Югославия ще се подели, за Македония се предвижда независимост
• Германия и Италия признават Хърватско като отделна държава

Първа страница на броя в *.pdf формат.

Богдан Зинови Хмелницки до московския цар Алексей Михайлович

Факсимиле на писмото на хетмана Хмелницки до московския цар,

Оригиналът в: ЦГАДА, ф. 124, Малороссийские дела. оп. 3, № 28, л. 1.-1 об. Подлинник. Публ. в сб. «Воссоединение Украины с Россией», т. 2, М., 1953, стр. — 32-34

Български превод:

1648, 8 юни

Най-ясни, велможни и славни царю московски, а за нас най-милостив господарю и добродетелю.

Подобно на това, което стана с Божието прозрение, и което ние самите започнахме и се постарахме за него, в днешния час можем чрез пратениците си да пожелаем на Ваша царска велможност добро здраве и да Ви предадем най-ниския си поклон.

Даже и всемогъщият Бог ни дари пратеник от Твое царско величество, макар изпратен не до нас, а до пан Кисел за неговите нужди, когото нашите другари казаци помамиха по пътя и го отведоха до нас, до войската. И чрез тях радостно дойде до нас водени от твоята царска милост да опазим нашата стара гръцка вяра, за която, както и за свободите, които с кръв сме заслужили, още от старите крале дарени, и до този час гинем и нямаме покой от безбожните ариани.

Творецът избавител наш Исус Христос, смилил се над греховете на на слабите хора и над кървавите сълзи на бедните сираци, като погледна към нас със светата си ласка и милосърдие, по същия начин като изпрати светото си слово, пожела да воюваме. Тези, дето под нас яма бяха изкопали, сами рухнаха в нея; две техни войски с големи лагери Господ Бог ни помогна да завладеем и да заловим живи трима хетмани с техните сенатори: първия при Жълти води, в полето посред запоржкия път, а комисарят Шемберк и синът на краковския воевода не се измъкнаха с нито един човек. После самият велики хетман пан краковски заедно с невинния добър човек пан Мартин Калиновски, цял коронен хетман, под Корсун и двамата попаднаха в плен, а цялата им стройна войка бе напълно разбита; ние не ги вземахме в плен, но хората на кримския цар, които бяха на наша служба ги ловяха. Искаме да запознаем Ваше царско величество и стова, че до нас дойде и послание от княз Доминик Заславски, който ни молеше за мир, и от пан Кисел, браславски воевода, че кралят, нашия пан, го е грабнала смъртта, поради същите наши безбожни неприятели, от които се навъдиха много царчета в нашата земя, поради което тая земя сега седи пуста от власт. Бихме желали за себе си такъв господар самодържец в своята земя, като вашата царска велможност православен християнски цар, за да се изпълни предвечното пророчество от Христа Бога наш, защото всичко е свято в ръцете на неговата милост. За което и молим Ваше царско величество, ако за това е Божията воля, а скоро и твоята царска воля, не се бави, а тръгни в настъпление срещу това панство, а ние сме готови с цялата запорожка войска да услужим на Вашата царска велможност, за което с най-смирените си услуги изцяло се отдаваме. А ако чуете, че поляците (ляхите искат отново да настъпят срещу нас), в тоя час тръгвай бързо от своя страна в настъпление срещу тях, а и ние с Божияата помощ ще няма да им останем длъжни. И да изпълни Бог, пророчеството, ознаменувано от древни векове, съгласно което сами падаме по лице пред милостивите нозе на ваше царско величество и най-смирено ти се отдаваме.

Дадено в Черкаси, 8 юни, 1648

Най-низш слуга на Ваше царско величество. Богдан Хмелницки, хетман с неговата запорожка войска по кралска милост.

[факсимиле на писмото в *.pdf]

Оригинал:

1648 г. июня 8

Наяснийший, велможний и преславний цару московский, а нам велце милостивий пане и добродию.

Подобно с презреня божого тое ся стало, чого ми сами соби зичили и старалися о тое, абихмо часу теперишного могли чрез посланцов своих доброго здоровья вашей царской велможности навидити и найнижший поклун свой отдати. Ажно Бог всемогущий здарив нам от твоего царского величества посланцув, хоч не до нас, до пана Киселя посланих в потребах его, которих товариши наши козаки в дорози натрафивши, до нас, до войска завернули. Чрез которих радостно пришло нам твою царскую велможност видомим учинити оповоженю вири нашое старожитной греческой, за которую з давних часов и за волности свои криваве заслужоние, от королей давних надание помир[ем] и до тих час от безбожних ариян покою не маем.

Творець избавитель наши Исус Христос, ужаловавшие кривд убогих людей и кривавих слез сирот бидних, ласкою и милосердем своим святим оглянувшися на нас, подобно, пославши слово свое святое, ратовати нас рачил. Которую яму под нами били викопали, сами в ню ся обвалили; же дви войска з великими таборами их помог нам Господь Бог опановати и трох гетманов живцем взяти з иншими их санаторами: перший на Жолтой Води, в полю посеред дороги запорозкой, комисар Шемберк и син пана краковского ни з одною душею не втекли. Потом сам гетман великий пан краковский из невинным добрим чоловиком паном Мартином Калиновским, гетманом полним коронним, под Косуном городом, попали оба два в неволю и войско все их квартянное до щадку ест розбито; мы их не брали, але тие люди брали их, которие нам служили в той мире от царя кримского. Здалося теж нам и о том вашому царскому величеству ознаймити; же певная нас видомость зайшла от князя Доминика Заславского, которий до нас присилал о мир просячи, и от пана Киселя, воеводи браславского, же певне короля, пана нашего, смерть взяла, так розумием, же с причини тих же незбожних неприятелей его и наших, которих есть много королями в земли нашой, за чим земля тепер власне пуста. Зичили бихмо соби самодержца господаря такого в своей земли, яко ваша царская велможност православний хрестиянский цар, азали би предвичное пророчество от Христа Бога нашего исполнилося, што все в руках Его святое милости. В чом упевняем ваше царское величество, если бы била на то воля Божая, а поспех твуй царский зараз, не бавячися, на панство тое наступати, а ми зо всим Войском Запорозким услужить вашой царской велможности готовисмо, до которогосмо з найнижишми услугами своими яко найпилне ся отдаемо. А меновите будет то вашому царскому величеству слишно, если ляхи знову на нас схотят наступати, в тот же час чим боржей поспешайся и з своей сторони на их наступати, а ми их за божею помощу отсул возмем. И да исправит бог з давних виков ознайм ленное пророчество, которому ми сами себе полецевши, до милостивих нуг вашему царскому величеству, яко найуниженей, покорне отдаемо. 

Дат с Черкас, июня 8, 1648.

Вашему царскому величеству найнизши слуги. Богдан Хмельницкий, гетман з Войском его королевской милости Запорозким.

Наръчник на агитатора

Трудещите се от нашата народна република, опрени на братската помощ на Съветския съюз, уверено вървят към неотклонен подем и процъфтяване на страната, към построяване основите на социализма.

Наръчник на агитатора. Издателство на НС на Отечествения фронт, 1950

Хората от наколните жилища

Четиво, което с годините е все по-далеч от читателите, които обичат морето и неговите дълбини. Автори: Стойчо Савов и Ара Маргос. Издателтсво "Народна просвета", София, 1969 г. 

Хората от наколните жилища: Разказ за живота на хората от Варненския залив [*pdf]

Македонска трибуна, брой 764 от 9 октомври 1941 г.

Първа страница на броя в *.pdf формат - германците напредват към Москва, професорите от Софийския университет четат сказки по македонския въпрос:

Цялата статия за Българските професори в Македония може да бъде прочетена в Ретрореклама.

Всебългарски съюз "Отец Паисий": учредяване, идеи, цели, задачи, живот, дейност, постижения

В брошурата са включени:

1. Нашите национални идеали - реч, произнесена от проф. Г. П. Генов в предконгресното събрание на Всебългарски съюз "Отец Паисий", състояло се в големия кино-салон "Славянска беседа" на 21.11.937 г.

2. Всебългарски съюз "Отец Паисий" - Учредяване, цели, задачи постижения (Г. П. Генов, Дим. Тодоров, К. Танев)

3. Какво върши Всебългарският съюз "Отец Паисий" за българите в чужбина (Дим. Тодоров).

Документът, достъпен в *.pdf формат, представлява интересно свидетелство за междувоенния национализъм в академичните среди.

Исход к востоку. Предчувствия и свершения

Петр Савицкий, князь Николай Трубецкой, Петр Сувчинский, Георгий Флоровский.
Типографiя Балканъ, София, 1921
[*.pdf]